Интервю с Илия Гърков, оперативен мениджър на Челопеч Майнинг и студент в магистърска програма “Мениджмънт за организационно съвършенство” – випуск 2009
Илия Гърков завършва МГУ „Св. Иван Рилски” като „минен инженер по разработка на полезни изкопаеми”. По-късно защитава дисертация в областта на минното дело. Работил е в ГОРУБСО-Златоград, “Елаците-мед”, а от 1994 г. в рудник “Челопеч”. В подземен рудник “Челопеч” започва като началник-смяна. В компанията изпълнява както ръководни, така и „чисто инженерни” длъжности.
От 1999 г. до 2007 г. е главен инженер на рудника. В тази си роля ръководи добивните процеси, както и управлението на редица проекти, свързани със смяната на системата на разработване, схемата на вентилация, капиталните ремонти на шахтови комплекси и т.н. Изкачва методично всички стъпала до длъжността „Оперативен мениджър рудник”, която изпълнява понастоящем. В ролята си на оперативен мениджър ръководи цялостното производство и поддръжка на рудника. Отговаря за планирането и развитието на основните и спомагателните минни дейности в средносрочен и дългосрочен план. Ръководи над 500 души.
През 2005–2006г. е на специализация и обмяна на опит в миннодобивна компания в Западна Австралия.
Основната част от дейността на Илия Гърков е свързана с развитието на хората и екипите за извършване на планираните технологични, производствени и организационни промени. Развитието на рудника е свързано с цялостен подход към разбирането за нуждата от непрекъснато подобряване и развитие на дейността.
Защо избра магистърска програма „Мениджмънт за организационно съвършенство” (МОС)?
Спрях се на МОС, тъй като програмата включва актуални и нужни за мен аспекти на управленската дейност и познание.
Как се чувстваш след една година в програмата?
Чувствам се много добре! Вярно, малко уморен, но заинтригуван.
Какво ти харесва в програмата?
Най-хубавото на програмата е погледът към едни и същи проблеми от различни ъгли. На няколко пъти по различни поводи вече съм споменавал това и сега ще използвам възможността да го кажа отново: в тази програма различните модули, теми, семинари са като частите на един пъзел и колкото по-напред вървиш, толкова по-завършен изглежда пъзелът. Друго основно предимство е възможността за интерактивно и гъвкаво обучение по мениджмънт. Честно казано, ако програмата бе „конструирана” по класическия начин с лекции, упражнения, заверки, изпити и т.н., аз просто нямаше да мога да намеря мястото си в нея.
Какви препоръки имаш към нея? А към НБУ и Училището по мениджмънт?
Към настоящия момент не съм готов с цялостни препоръки по отношение на програмата, но след третия семестър ще направя със сигурност. Все пак имам една препоръка – екипът да запази (ако поради някакви причини не може дори да разшири) диалогичността и интерактивната форма на обучение, да се стреми да избягва самозатварянето в рамките на закостенялото „академично” обучение.
Една основна препоръка към Училището по мениджмънт – да намери начин да се рекламира повече сред бизнеса, защото УМ наистина може да отговори на неговите нужди!
Какво се промени в теб за тази една година?
Погледът и разбирането на нещата, свързани с управленската дейност и ролята на лидера в самата тази дейност.
Кое от наученото вече успя да приложиш на практика?
Значителна част от наученото в една или друга степен влиза в моята ежедневна дейност на ръководител на производството в рудника. Дори съм готов да кажа, че няма нещо, което да не съм използвал до момента в работата си.
Как е студентският живот?
Кой както си го направи! Аз съм доволен от моя студентски живот – поне засега успявам да съчетая полезното с приятното!
Какви възможности ти предлагат МОС и УМ?
Практически управленски опит на специалистите от различните направления. Възможности за обмяна на идеи, мисли, впечатления в една относително свободна за дискусии среда. Различни гледни точки за един и същи казус.
Най-трудното в твоето следване досега?
В някои случаи най-трудното е да съчетая служебните и другите си ангажименти със следването, но поне засега успявам да се справя!
Най-приятното в твоето следване досега?
Придобиването на нови знания и дискусиите с колегите. Особено приятни бяха подготовката и работата по презентациите и филмчето с пчелите.
Къде виждаш ползата от обучението си в програма МОС?
Това е най-лесният въпрос – в ежедневната си работа!
Тръгнала ли е твоята организация по пътя на съвършенството?
Да, но все още имаме много път да изминем!
Завършил си програмите за Професионален сертификат и Професионална диплома по мениджмънт на Open University в Училището по мениджмънт. С какво успяхме да те спечелим?
Основните предимства на УМ са: разкрепостеност, гъвкавост, интерактивност, новаторство, диалогичност, желание за правене на нещата по различен начин.
Разкажи за рудника. С какво той е уникален за България?
Към настоящия момент рудник „Челопеч” е собственост на канадската компания „Дънди Прешъс”. Като добивно предприятие рудникът съществува от средата на 50-те години на миналия век. Основните платими полезни компоненти са мед и злато, а като основни вредни ще посоча арсена и сярата. Съществуват редица мнения за значимостта на селена, телура и германия в нашата руда, но за съжаление нейното преекспониране е в сферата на фантастиката и действителността е доста по-различна.
През последните 6–7 години в рудника бяха направени значителни технологични, технически и управленски нововъведения, които ни позволиха да постигнем европейските нива в тези насоки. Ще отбележа няколко от тях – по-значимите, но не единствените. Сменихме системата на разработване „в движение”, т.е. без спиране на производството. С други думи, това е като да смениш гумите на колата си в движение и то без да намаляваш скоростта на движение. Подменихме изцяло минното оборудване. Увеличихме производителността на рудника. Разширихме обхвата на стандартите по безопасност и променихме разбирането по отношение на самата безопасност. Към настоящия момент сме в процес на изграждане на новата товаро-транспортна и преработвателна инфраструктура на рудника. Променихме и опростихме организационната и йерархичната структура на рудника и т.н.
С какво сме уникални? С начина, по който работим; с начина, по който разбираме нещата, и с това, че сме най-иновативният подземен рудник в страната, на Балканския полуостров, а в близко бъдеще и в Европа!
Рудник „Челопеч” е първото и единствено българско предприятие, печелило годишната европейска екологична награда „Зелена ябълка”, и в същото време първото миннодобивно предприятие в рамките на Европа, което е печелило тази награда!
Екологичен ли е добивът в мината в Челопеч?
Тук ще бъда съвсем лаконичен! Отговорът е ДА! Готов съм да дискутирам с всеки на всяко място и пред всякаква аудитория, но нека да говорим с факти, а не с предубеждения. Цитираната по-горе награда не сме я спечелили с „красивите си сини очи”, нали!?
Какво наистина стана със завода за преработка на медната руда? Доколкото знам, „Дънди прешъс метълс” закупиха съоръжение в Намибия.
Казано накратко, завод в България няма да има. Това бе дискутирано и отразено надълго и нашироко в медиите, но бе много едностранчиво и предубедено. Ще засегна един друг аспект на нещата. Истината е, че в технологично и техническо отношение българската индустрия е много изостанала! Каквото и да си говорят разните там политици! Като цяло нашата страна (образование, бизнес разбиране, производство) е много изостанала от гледна точка на иновации и това е още едно обяснение за ниската ефективност на нашата икономика. Предложението на нашата фирма бе иновативно и щеше да открехне поне малко вратата за високите технологии в преработката на минерални ресурси.
Чрез закупуването на завода в Намибия „Дънди” спомогна рудник „Челопеч” да продължи да работи, тъй като в обратния случай това означаваше спиране на производството. В световен мащаб съществуват два ефективни начина за преработка на такъв тип руда като нашата – чрез пирометалургия (силно ограничен по използване, остарял метод на преработка) и хидрометалургичен (основния съвременен метод на работа).
Разбрах, че наскоро си издал учебник в сферата на минното дело…
Да, така се и казва – „Минно дело”. Написан е в съавторство с един мой колега и приятел от СУ – Валентин Владимиров. Засега мога да кажа, че има определен интерес към учебника. Засегнати са основните аспекти в минното дело: проучване и икономическа оценка на находищата, пробивно-взривни работи, начини и системи на добив по подземен и открит способ, преработка на минералните суровини, охрана и опазване на околната среда и т.н.
Откъде намираш време за всичко това?
Според мен при добра организация всичко е възможно и времето не е ограничител, а по-скоро мотиватор на напредъка.
Какво би пожелал на кандидат-студентите и твоите колеги?
Да учат, да не спират да учат! Ако искат да научат нещо ново и интересно, да заповядат в програма МОС! Започнат ли пък нещо да учат (и да правят), да го учат както трябва, за да могат да го правят както трябва!
Успех!!!



#1 by Цветанка Найденова on 26 August 2010 - 11:20 am
Ще си позволя да потвърдя изказаното в интервюто, като човек, който скромно дели студентсата маса с Илия, проглеждайки в дебрите на управлението.
Вероятно за някой може да изглежда малко нереално написаното по-горе, но това е истината.
Илия е невероятно организиран, а програмата МОС е в композирана така, че да е подходяща дори и за толкова компетентни и натоварени професионалисти като него.
Бих предложила на българските настоящи и бъдещи управленци да погледнат програмата, да се информират дори и набързо в Интернет за съвременните теории, средства и тенденции в управлението, за да могат да видят, че програмата “Мениджмънт за Организационно Съвършенство” поставя всичко това пред тях и ги научава как да го ползват и как биха могли да станат по-конкурентни и успешни.