„…Искате да свирите на мен. Държите се, сякаш познавате всички дупчици на ума и сърцето ми. Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми, да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми нота. А в тази малка цев има много музика, прекрасен глас, но вие не можете да я накарате да проговори. Хиляди дяволи, мислите ли, че е по-лесно да се свири на мен, отколкото на едно пискунче? За какъвто и инструмент да ме сметнете, можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен.”

Да, това е монологът на Хамлет, в който той се съпротивлява на опитите на Гилденстерн да разкрие помислите му. Колко често ние по-скоро разстройваме, отколкото да разкриваме възможностите на гласовете, които ни заобикалят? Чудесната метафора на Шекспир за „гласа” на човека е използвана находчиво от Стивън Кови, за да изрази навика на лидерството – „да намериш гласа си и да вдъхновиш другите да открият своя”. Read the rest of this entry »